Девет милиона евро офшорни капитали е налял енергийният олигарх Иво Прокопиев само за година в дружество, свързано както с него, така и с президента Росен Плевнелиев. Това става ясно от официални документи, които напълно разбиват паническите опити на държавния глава да отрича както връзката си с Прокопиев, така и офшорните си обвързаности. В центъра на схемата е строително-инвестиционната фирма „Дани консулт”, а милионите с неясен произход са излети в нея чрез сложни маневри, включващи дружества, регистрирани на Кайманите и Малта – все места, известни като данъчен рай и пристан за съмнителни капитали.

Стартът е даден през юни 2006 г., когато един от бизнесмените от обкръжението на Прокопиев и Плевнелиев – Георги Ранчев, създава „Дани консулт” – дружество, което строи в района на Черноморец и Созопол (където къща в местността Аклади има президентът), а впоследствие прави редица проекти и в София. Към момента на създаването на фирмата Плевнелиев е управител на „Линднер имобилиен мениджмънт”, сред чиито управители в момента е именно Ранчев. Два месеца след като регистрира „Дани консулт”, българският бизнесмен прехвърля всичките си дялове в нея на германеца Ралф Харалд Либ (бел.ред. – друго от лицата, свързани с фирмите около „Линднер”), който пък от своя страна назначава за управител на дружеството Христо Москов.

Подобно на Ранчев, и Москов е лице от близкото обкръжение на Плевнелиев, като в момента е сред управителите на любимия бизнес проект на настоящия държавен глава – Бизнеспарк София.

Промените в „Дани консулт” обаче далеч не приключват със смяната на управителите. Само седмица след като назначава Москов, на 24 август 2006 г. Ралф Харалд Либ сключва договор за заем с регистрираното на Каймановите острови инвестиционно дружество „Грамърси имърджинг маркетс фънд”.

По силата на контракта инвестиционният фонд отпуска 4,25 млн. евро на „Дани консулт”. Кредитът е обезпечен от Либ с част от дяловете му в българската фирма, като за целта сключва на 12 септември 2006 г. договор за залог. От името на „Грамърси имърджинг маркетс фънд” се подписва не друг, а енергийният олигарх Иво Прокопиев, който се явява пълномощник на фонда. С пълномощното, дадено му от директора на фонда Джей Джонстън, той получава и правото да прехвърля на други лица заложените като обезпечение дялове от „Дани консулт”.

Така на 21 декември 2006 г. – само три дни преди Коледа, когато инвестиционните среди обичайно си дават няколко дни отдих, в „Дани консулт” стават поредните рокади.

„Грамърси имърджинг маркетс фънд” продава 400 от дяловете в дружеството на регистрираната в Малта офшорка „Грамърси имърджинг маркетс Малта”. Прехвърлянето се прави от Иво Прокопиев, който се явява пълномощник и на двата фонда и се подписва както за продавача, така и за купувача.

Така той реално прехвърля дяловете сам на себе си.

В същия ден „Грамърси имърджинг маркетс фънд” продава останалата част от дяловете си в „Дани консулт” на регистрираното през октомври 2006 г. българско дружество „Аклади имобилиен”. Паралелно и Либ продава част от останалите му дялове в „Дани консулт” на „Аклади имобилиен”. Останалите пък прехвърля на трета фирма – “Панито бетайлигунгс”, чийто едноличен собственик е към онзи момент. В същия ден регистрираният на Кайманите фонд увеличава и дадения кредит от 4,25 млн. евро на 7 млн. евро, като промяна има и в заемодателя – той вече е „Грамърси имърджинг маркетс Малта”. Далеч не изненадващо промените отново са придвижени с подписите на Иво Прокопиев.

Така „Дани консулт” посреща 2007 г. с достатъчно офшорни милиони, за да застроява Черноморието и София, както и с трима нови собственици – малтийският фонд, който вече държи 40% от БГ строителната фирма, немската „Панито бетайлигунгс” на Либ с 32% и българската „Аклади имобилиен” с 28%. Три дни след старта на 2007 г. пък в „Аклади” и съответно в „Дани консулт” официално влиза настоящата съпруга на президента Росен Плевнелиев – Юлияна Плевнелиева.

На създадената през октомври 2006 г.„Аклади имобилиен” първоначален едноличен собственик е управителят на „Дани консулт” Христо Москов. На 3 януари 2007 г. обаче като съдружник във фирмата, а така и като съсобственик на „Дани консулт” влиза Юлияна Плевнелиева.

По същото време е увеличен и размерът на кредита, даден от „Грамърси” на „Дани консулт”. Той става 8,6 млн. евро. Осем месеца по-късно – през август, във фирмата идва и нова финансова инжекция – заемът скача на 9,13 млн. евро, но представител на малтийския фонд „Грамърси” вече не е Иво Прокопиев, а друг бизнесмен от обкръжението му – неговото и на Плевнелиев – Ангел Гяуров.

Отново през август започва и поредната серия промени в собствеността на строително-инвестиционната фирма „Дани консулт”. Тогава „Панито бетайлигунгс” прехвърля дяловете си в нея на „Грамърси имърджинг маркетс Малта”.

През октомври 2007 г. Плевнелиева пък прехвърля дяловете си в другия останал собственик на „Дани консулт” – „Аклади”, на семейното си дружество с Росен Плевнелиев – „Плевнелиеви” ООД.

Любопитен факт е, че семейство Плевнелиеви започва да замита следите си в захранената с офшорни милиони „Дани консулт” горе-долу по времето, когато вече е ясно, че Плевнелиев ще бъде номиниран за президент.

От 2011 г. те не фигурират в българските регистри с каквито и да било официални връзки с „Дани консулт”. Така в момента собственик на „Аклади” вече е само фирмата на Христо Москов „Брейкаут”. Собственик на „Дани консулт” пък освен нея е друга малтийска офшорка – „Рила риъл истейт холдинг лимитид”.

Малтийска офшорка изскача и от сделката за „Бизнес парк София”. Продажбата, която бе прокламирана като връх в предприемаческия устрем на Плевнелиев, беше финализирана във втората половина на 2006 г. Горе-долу по същото време, когато стартира схемата с „Дани консулт”. Официално тогава беше обявено, че „Бизнес парк София” е купен от американския инвестиционен консултант „Грамърси” и свързани с него лица. А самата сделка била финансирана с кредит от 86 млн. евро, отпуснат от лондонския клон на Дойче банк.

При проверка в детайлите по договорката обаче лъсва, че купувачът всъщност е „Грамърси имърджинг Маркетс фънд”, а обект на продажбата не са компаниите – собственици на самия парк „Бизнес парк София” и „Бизнес парк София 2”, а регистрираните в Австрия „Линднер Фервалтунгс” и „Линднер Цайне Фервалтунгс”.

Именно по този начин купувачът придобива контрол върху бизнес парка. „Грамърси” пък явно са действали само като параван, защото истинският купувач за проекта се оказва регистрираната в Малта офшорка BPS 1 Malta ltd, чийто представител у нас е Ангел Гяуров – един от бившите управители на „Бизнес парк София” и участник в редица компании, свързани с Прокопиев. От 2010 г. BPS 1 фигурира като едноличен собственик на капитала както на „Бизнес парк София”, така на „Бизнес парк София 2”.

Любопитно е и откъде са дошли парите за самата сделка, защото кредитът, отпуснат от Дойче банк – Лондон, всъщност е отишъл за изплащането на първоначални задължения на BPS 1. Така остава отворен въпросът с какви точно капитали компанията е придобила бизнес парка.

Показателен е фактът, че в конкретния случай Дойче банк – Лондон, е действала чрез свой представител – сочения за близък до Прокопиев адвокат Дамян Симеонов. Симеонов е сред честите автори на издавания от него вестник „Капитал”.

Любопитен факт е, че според системата за фирмено разузнаване ДАКСИ директорът на двата инвестиционни фонда на „Грамърси” на Кайманите и в Малта Джей Александър Джонстън фигурира в общо 4 регистрирани у нас фирми – „Арко тауърс”АДСИЦ, „Алфа център”, „Софстрой” и „Грийн ейкърс”. До една свързани с Иво Прокопиев.

Имената на Джонстън вече са заличени от „Софстрой” и „Грийн ейкърс”, но продължават да фигурират в ДАКСИ по партидите на „Арко тауърс” и „Алфа център”. В продължение на една година той е бил шеф на съвета на директорите на „Грийн ейкърс”, което е сред основните акционери в пенсионен фонд „Доверие”.

Името на фирмата нашумя след разследвания на TV7 и БГНЕС, които показаха, че Прокопиев и държавният глава Росен Плевнелиев са обвързани и през няколко кипърски офшорки. До 2010 г. „Грийн ейкърс” е собственост на регистрираната в Кипър Hanford Consultancy (Overseas) Ltd, но след това целият пакет негови акции преминава в ръцете на „АМ рисърч”, което от своя страна е 100% собственост на Прокопиевия „Алфа финанс холдинг”. Управител на Hanford Consultancy (Overseas) Ltd е Меглена Тушева, която е в управлението и на „Столбърг инвестмънт лимитид”. Това е една от двете кипърски офшорки, през които разследване на TV7 показа, че на 27 май към островната държава са били отклонени близо 7 млн. лева от сделки с акции на Прокопиевия „Каолин”. По този начин хазната е била ощетена със 700 000 лева неплатени данъци.

Другата офшорка, през която тогава е преминала схемата, е „Уиклеф холдинг лимитид”. Както „Столбърг”, така и „Уиклеф” през годините са били свързани с Плевнелиев – до 2010 г. двете са държали заедно със семейното дружество на Росен Плевнелиев и половинката му Юлияна по 33% от фирмата „Бългериан резиденшъл парк”. Това е компанията, построила жилищния комплекс, в който и до момента продължава да живее семейството на президента.

Това далеч не са единствените кипърски офшорки, свързани с президента.

Както вече стана ясно, в битието си на бизнесмен той е отклонил близо 1 млн. долара към свързани с него дружества на острова – „Инокс мениджмънт лимитид” и „Белингъм дивелъпмънт лимитид”.

Схемата е станала чрез консултантски договори, като по този начин е избегнато плащането на близо четвърт милион долара данъци у нас. В момента собственик и управител на „Инокс” е първата съпруга на Плевнелиев – Вероника.

В. Телеграф