Вай, вай, продаваме си българската земя, завайкал се Волен Сидеров. Вай, вай националист е Волен, изложи ни пред Европа, завайкали се другите. Аз се не вайкам. Казвам си: Продажници сме, продаваме се, но някой иска ли да ни купи? Тодор Живков се криел от суперполицая Гешев, ама Гешев търсил ли го? Защо ще ни купуват родината, като я харизахме? На наши и чужди. Казаха ни: Разрушете си южната граница, разрушихме я. Хубав ден за българската демокрация! Ура! Времето е наше!

Запрете се бре, рекох тогава по телевизията. Виктор Юго написал стихотворение за глупавия принц, дето казал “Времето е мое”, пък излязло, че времето е ничие. Йок, ти си комунист, рипнаха ми бройлерите на мен, дето съм дърт free-range петел.

Сега всеки всякакъв от всякъде да заповяда – ние ще го хрантутим и гункаме, дамите от Хелзинкския комитет ще опищят орталъка, че му нарушаваме правата, ако той си е хвърлил документите, а ние се поинтересуваме той какъв е и откъде е.

Разрушихме си напоителните системи, сега внасяме генномодифицирани зарзавати. Закрийте си отлично работещите реактори – Йес, слушкаме, декомисионирахме ги. Нарежете си ракетите, нарязахме ги. Нямайте армия, само теляци в униформи за “коалиции на желаещите” и за кадем офицерчета службогонци в НАТО. Нямайте шпиони и ние пак йесмени – йес сър, буйрум ефенди, на ти списъка на българските шпиони. След толкова надупване кой ще си поиска нещо от теб. Ама още искат нихната мама.

Войните сега ги дават по телевизията, но в тв репортажите не усещаш как мирише на напалм, дефолиант, горящ каучук и човешко месо. Не мирише приятно, да знаете. Техническото развитие надскочи умственото, камо ли нравственото. Вече дистанционно с дронове убиват, без задника да си помръднат от командния център, без бой да помиришат. Хайлази!

И шпионите калпазани. И тях техниката ги разхайти. Шпионажът и предателството са от време оно, когато онзи показал тайния входник към крепостта и после го наградили и го убили. Ама сега прекалено лесно, бе. Милиарди разговори подслушват, Барак Обама даже Ангела Меркел подслушвал. Мързелашка работа.

Не беше така, здравата се работеше. Чували сте за “българския чадър” и Георги Марков. Той беше инженер-химик и технолог във фабрика “Победа”, която правеше вакса за обувки в едни кръгли тенекиени кутийки. Там работеше и леля ми Анка Ганева и всяка сутрин те двамата минаваха пеша покрай мястото, дето после издигнаха телевизионна кула, после покрай бараката на учителя Дънов със стъклената куличка отгоре да посреща Дънов изгрева и кварталът още се казва “Изгрев” и после надолу към фабрика “Победа”. Инженер-технологът Георги Марков написа текста за едно листче, което намираш като отвориш картонената кутийка, в която е кръглата тенекиена кутийка с вакса. На листчето пишеше “Инструктаж за експлоатация. Обувките се покриват с тънък филм боя, след което се лъскат с предназначена за целта четка, след което…” Вери нон юзър-френдли написано.

Аз се хилех, че тоя инженер-химик две думи на човешки български език не може да скалъпи. Сбърках. Джери прописа, и то великолепно. Стана най-добрият сценарист в тв сериала “На всеки километър”. После от Лондон написа чудесните “Задочни репортажи”.

Предполага се, че предателят го убиват, след като е бил употребен. Да, това често се случва, но то не се случи с Джери. Домашният му любимец, неговата котка го одраска и Джери умря от най-банален сепсис.

Сега са ми влезли в компютъра електронните копои и ме дебнат какво пиша, че утре да ме погнат във форума троловете и хейтърите, ама “Нъц!” Nuts! Кукиш! Аз все още ретро – с писалка на бял лист пиша.

Пиша, че британските служби не бяха мързелани като сегашните електронни подслушвачи. Потрудиха се британските другари, напънаха си мозъците, измислиха легендарния “български чадър”. Той бе не по-малко ефектна измислица от измишльотината, че българите щели да убият папата в Рим.

Папата не потвърди, но и никога не отрече ясно, че българите са искали да го убият. Щото к’во прайваш, като те емнат за кюретата педофили, за банковите далавери и убийства, за “самообесилия се” на един лондонски мост, за “Банко Амброзиано”, за “Опус Деи” и евреите, като те попитат защо папата се снимал на стъпалата пред Ватикана с генералите на Хитлер?

Тогава разчиташ на “Шалом”, разчиташ на Леа Коен – тя талантливо пише – да казват, че България е виновна за изтребването на македонските евреи, макар че тогава за разлика от папата българският първосвещеник защити българските евреи. Заради каква политическа комбина папата поляк Йоан Павел II подло мълча за “вината” на Сергей Антонов и се измъкваше с празни приказки?

Немските книжки с детски приказки, които моята гувернантка немкиня ми даваше, бяха с много картинки и малко текст. Четях текста, за да разбера какво се разказва в приказката, нищо че текстът беше на немски и с готически букви. В наши дни само няколко западни вестника със стара традиция и от висока класа имат заглавия с готически шрифт, а в царство България е вестник “Мир” – “българският “Таймс”, най-дълго излизалият, най-добре списваният и най-авторитетният български вестник.

Текстовете на приказките неусетно ги наизустих. И “Хензел и Гретел”, и “Спящата красавица” и другите. Само “Червената шапчица” не. Дали Шарл Перо или братя Грим я написали, или е скитащ сюжет, днес хич не ме интересува, а навремето още по-малко. Не я четях, ядосвах се на шапчицата й. Така ли се рисува червена шапка? Аз си я представях като червените баретки на студентките. Студентите носеха червени фуражки, а студентките бяха с червени баретки. Знаех, че червеношапковците са достойни момчета и момичета, понеже едно време те освиркали княз Фердинанд, който бил грандоман и надут пуяк. Родители, внимавайте какво говорите пред децата си; те всичко чуват и запомнят. Думата грандоман не ми беше ясна, но с пуяците бях наясно. Пуйките, кокошките, патките и гъските, които отглеждахме в Катуница, не бяха толкова глупави колкото пуяците. Пуяците, като им свирнеш или им креснеш “Здравейте юнаци!”, те дружно “Гъл-гъл-гъл. Здраве желаем, господин генерал”. Същински сегашни гербери от ГЕРБ пред техния генерал, същински царисти от НДСВ, Национално движение Симеон Втори пред техния “цар”.

Веднъж отидох да разговарям с него в неговата скромна къщурка в Мадрид и го нарекох “сир” сякаш съм в двореца на Краля-слънце и той замълча, запази самообладание, направи си оглушки за иронията.

Тодор Живков поддържаше тайни връзки с “царя”. Павел Писарев ми разказа как в Париж французите подарили на Тодор Живков президентска лимузина “Рено” и той я пратил на Симеон. Красив жест! Бо Джест. Beau Geste е героят на P. C. Wren за приключенията на достоен англичанин във френския чуждестранен легион.

Тодор Живков бе приет от генерал дьо Гол през 1966 г. Преводач беше Нино Нинов от БТА, който работел преди това като журналист във френския ежедневник “Комба”, а когато издателят на Combat дойде в София, аз пък бях неговият преводач. “Комба” беше ляв и некомунистически за разлика от комунистическия L’Humanite. “Юманите” излизаше в 500 хиляди, Combat в 150 хиляди, но в “Комба” пишеха Албер Камю, Жан-Пол Сартр, Реймон Арон, Андре Малро и пр. личности, привлечени от издателя, и когато издателят дойде в София, накара ме да купя български вестници. Разгърна ги и почна безразборно да ми посочва: Ей това ми преведи, ей онова ми преведи, ама мотамо. И аз дума по дума от “Работнически дело” и от “Труд” – “великият братски Съветски съюз”, “дружбата, като слънцето и въздуха…” и пр. За мое величайше учудване той после написа в “Комба”, че сме имали свободен печат, понеже сме иронизирали нашата обвързаност с Кремъл.

Вече бях голям, четях историята на България и бях предубеден от дете – търсех и намирах потвърждения, че Фердинанд, дядото на Симеон, докарал на България национална катастрофа, понеже победите на българския войник го направили да се надува като пуяк и той сглупил.

Студентите освиркали Фердинанд още преди това – на 3 януари 1907 г., при откриването на Народния театър. Княз Фердинанд се обидил и затворил университета, а тогавашният министър на народното просвещение Иван Шишманов се възмутил от простотията на княза и му хвърлил оставката си.

От стотина дни пак има протести. Протестират “умните и красивите”. Досадниците, които блокират автотрафика и скандират “Оставка, Оставка!”. Напомнят за някогашните скандиращи “Бе-Ка-Пе, Бе-Ка-Пе, Ка-Пе-Ес-Ес!” И не обичам изпълнения на зурли, пардон на вувузели в съпровод на тъпан. Имаше една поговорка “Кой бие тъпана, кой събира парсата?” Или беше “Един бие тъпана, друг събира парсата”. Забравил съм. Тъпанарите нарекоха себе си умните и красивите, което беше некрасиво, но те са ясни – лошото управление да се махне, за да дойде по-лошо; колкото по-зле, толкова по-добре за герберите.

Сега могат да привлекат студентите. Те са млади, но вече глупави. Тъй млад, а вече глупав, възторгваше се велик френски публицист.

Някои университетски преподаватели знаят за достойния Иван Шишманов. Но 200 преподаватели се оказаха духовно нечистоплътни страхливци – солидаризираха се със студентите – те имали право на граждански протест.

Добре, но протестът е политически и би трябвало да е извън университетите, както студентите на 3 януари 1907 г. протестирали срещу Фердинанд пред Народния театър, когато откривали Народния театър. Rebus sic standibus, сиреч тъй стоят нещата.

И “Ла дона е мобиле”, сиреч мебелите са на жената, както рекъл български бракоразводен адвокат, който не е Петър Стоянов. Как хубаво я пееше тази ария Лучано Павароти! Нали не сте против Риголето? Верди честваме тази година. Либретото на “Риголето” е по Le roi s’amuse на Виктор Юго. Тази моя писаница беше фейлетон. Не казвайте филийтон, студенти. То не идва от филийка. Намазана със свинска мас.

Я почакайте малко… по радиото казват какво ще е времето тия от Института по метеорология и хидрология към БАН.

Ама да отидат на логопед, да се научат да произнасят българско “р” на български. И да не казват “вятърът ще е от източната четвърт”. Вятър ги вее тях. Няма източна четвърт; може югоизточна и североизточна. Това го знаеше и дядо ми Димитри кюмюрджията, дето с гемийката си карал кюмюр за мангалите в Цариград. Той беше виждал морски компас и “розата на ветровете” с нейните 32 румба за посоките на вятъра. А синоптиците – от университета направо в БАН и хал хабер си нямат от тяхната наука. Сигурно са политиканствали вместо да учат. Та сега те са дръж ми шапката, както аз казвам, шменти капели, както казва генералът наш, пардон – генералът ваш. Барем да бяха Dаs kleine Rotkappchen. Червената шапчица.

Димитри Иванов

В. Сега